Там, където светлината среща пространството: моят разговор със списание „Градът“
Близо до нас в София има един светофар, на който винаги вдигам поглед. В есенните вечери Витоша стои под тъмносив облак, а под него минава тънка оранжева линия, понякога охрена. Светва зелено, колите потеглят, а аз отнасям тази линия със себе си. Тя живее в много от картините ми, макар никъде да не е нарисувана буквално.
За тази линия, и за още много неща, разговаряхме с Петя Ралчева за списание „Градът“. Срещнахме се в малко уютно кафе и разговорът потече като между приятели, които винаги имат какво да си кажат. Интервюто излезе на 26 септември 2026 г. в рубриката Art&People под заглавието „Пресечната точка на светлината и пространството“. Ето нишките, към които мислите ми се връщат оттогава.
Архитектурата изгражда, изкуството освобождава
Като дете често минавах с баща си покрай Института по изящни изкуства в Тунис. Гледах студентите с папките и тубусите и си казвах: един ден и аз ще бъда тук. Баща ми искаше да уча архитектура. Аз настоях за Института, защото за мен той означаваше свобода. Завърших вътрешна архитектура в Institut Supérieur des Beaux-Arts de Tunis и накрая получих и двете.
Там разбрах, че пространството и образът водят разговор помежду си. Картината не съществува сама. Тя живее в стая, в определена светлина, до една конкретна стена. Архитектурната прецизност, която научих, стои в основата на всяка моя творба. Разликата е проста: архитектурата изгражда, а изкуството освобождава.
Затова една моя картина не бива да „тежи“, колкото и да е голяма и колкото и материя да носи. Балансът се усеща, не се обяснява. Като сграда, в която влизаш и изведнъж започваш да дишаш различно.
Нощта и сутринта след нея
Рисувам вечер, когато е тъмно. Тогава цветовете се държат различно, а и аз също. Любимият ми момент идва на следващата сутрин, когато виждам платното на дневна светлина, с нови очи. Някои картини се раждат за една вечер. Други чакат с месеци, защото нещо още липсва и аз се връщам към тях отново и отново. Докато една картина не е подписана, тя не е готова.
Работя с нож толкова, колкото и с четка. Ножът дава релеф, напрежение, движение, неща, които четката не може да даде. Акварелът иска обратното: бялото на хартията вече е там и то е самата светлина. Работя около него, заедно с него. И върху платното рядко покривам всичко. Оставям го да диша.
Една картина е разговор
Преди да започна картина по поръчка, искам да се срещна с хората, за които е, да видя мястото, където ще виси, и как живеят там. Когато поръчвате творба от мен, вие не купувате акрил върху платно. Поръчвате усещане и каните частица от моя свят да заговори с вашия. Резултатът трябва да провокира, да задържа погледа и да остане безспорно ваш.
Затова трудно приемам молби от рода на „направи ми нещо като тази картина“. Картината е уникална. Не може да бъде направена втори път, нито от мен, нито от някой друг. За това съществуват принтовете: красиви са, но нямат уникалността на оригинала.
В интервюто си спомних и една от най-необичайните си поръчки. В Тунис, точно в седмицата на сватбата ми, един инвеститор поиска картина за всяка стая в къща, която още се строеше: около десет творби. Сватбата в Тунис продължава седем дни. Измъквах се между празненствата, за да рисувам, и предадох последното платно ден преди церемонията. Той каза, че е точно това, което си е представял.
Ръчното и мълчанието
Петя ме попита дали изкуственият интелект може да обезцени таланта и труда на хора като мен. Не вярвам да може. Виждам как хората се връщат към ръчното и го ценят повече, именно защото изчезва: тапицерията, рисуваният тапет, скулптурата, всичко, което носи следата на нечии ръце.
Но ако онези, които задават стандартите в изкуството и дизайна, не защитят авторското и ръчното, то ще умре. Не AI ще го убие. Ние ще го убием с мълчание.
Изкуството е труд и не бива да бъде подценявано.
Следващия път, когато застанете пред картина, в галерия или в нечия всекидневна, потърсете ръката в нея: ръба, оставен от ножа, ъгъла на платното, оставен нарочно непокрит, линията, изстъргана и нарисувана наново. И се запитайте какво би казала тази картина във вашата стая.
Цялото интервю в „Градът“: Пресечната точка на светлината и пространството
Благодаря на Петя Ралчева и на екипа на „Градът“ за един разговор, който ще помня.
Ако искате картина, създадена за вашето пространство, разкажете ми за него тук.
